Ще ми повярвате ли?

21.02.2013 г., 9:50 ч.

Поезия

442 0 2

Аз търсих, търсех, търся и сега,

като слепеца Светлината.

Мечтаех за красивата дъга,

за най-доброто на земята.

Аз търсех, търсих, търся и сега

разковничето на Земята.

Протягал съм на страдащи ръка,

нечакайки за туй отплата...

Аз своя път по стръмното вървях,

избързвах или изоставах.

От неизвесното изпитвах страх.

Умирах и се съживявах.

Крилата ми все бяха във размах,

но често пъти ги прибирах.

Аз много истини до днес разбрах

и с много истини умирах!

И затова и аз дотук не спрях.

Но съм се влачил от умора!

Навярно за това и аз успях,

ще ми повярвате ли, мили хора!?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.