Ще ми повярвате ли?
Аз търсих, търсех, търся и сега,
като слепеца Светлината.
Мечтаех за красивата дъга,
за най-доброто на земята.
Аз търсех, търсих, търся и сега
разковничето на Земята.
Протягал съм на страдащи ръка,
нечакайки за туй отплата...
Аз своя път по стръмното вървях,
избързвах или изоставах.
От неизвесното изпитвах страх.
Умирах и се съживявах.
Крилата ми все бяха във размах,
но често пъти ги прибирах.
Аз много истини до днес разбрах
и с много истини умирах!
И затова и аз дотук не спрях.
Но съм се влачил от умора!
Навярно за това и аз успях,
ще ми повярвате ли, мили хора!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
