Ще ми се
Ще ми се
да потъна в дълбините
на своето его.
Да престана да мисля за теб,
и за теб, и за нея и него.
Да прелиствам
на времето пъстрата книга
назад.
Да не чувствам
как мускулите на думите
ме болят.
Да не чувам
въпросите, чукащи на вратата ми.
По пижама да бродя,
пилеейки тишината си,
между болката в ляво
и радостта на мечтите.
Да събирам
в ръцете си
гладката цялост на
пълната с топло безвремие
порцеланова чаша.
Да отпивам кафето ѝ
и да слушам как
ронят се ставите
на планинския рид
от целувките слънчеви.
Ще ми се
да подремна
зад своя си пясъчен зид
без да ме буди,
с крясък и звън,
любопитният миг,
пожелал да надникне
в липсващото му-отпочиващо.
Ще ми се
днес
да забравят всички за мен,
но…
не могат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря Ви! Честит празник!*
