Ще мога ли?

Да се откажа ли? Точно сега.
Да те забравя ли? Не мога…
Да те изтрия ли? От мислите си…
Да те изпиша ли? На тетрадките ми…
Защо да го правя?
Нима очите ти няма да ме преследват пак?
Себе си ще поваля,
на земята потръпнала в забрава… Ще се затворя…
Защо те обичам?
Защо обичам тези пъстри дълбоки очи?
Защо все в теб се вричам?
И защо винаги присъстваш в моите сънища-мечти?
Защо не мога като песен да те изпея?
Или пък да те напиша… като стих?
Защо не мога сама да живея,
защо от твоята обич аз отпих?
Нима всичко е измама… Нима сърцето ме лъже?
Нима любовта я няма… Нима всичко е пепел…
Усещам те… със сърцето… дълбоко в теб грее слънце…
Да, това е любовта… Пусни я….
Обичай ме… Днес… Утре… Завинаги…