Ще можеш ли?
Ще съградиш ли замъци под сребристата, бяла Луна,
ще запалиш ли с кремък и съчки звездите - брилянти космични,
ще свържеш ли в панделка нежна бризá с утринта,
та твоя да бъда, но без мислите си логични?
Ще посееш ли приливи, жадни за мойте уста,
ще поръсиш ли с миди и пясък косите ми нежни и меки,
та когато върху ми е бялото на старостта,
да ме скъташ на топло, а и навеки?
С топли длани ще погалиш ли двете ми морни очи-
слънце да има до сетния край на деня ми?
А когато при мен на леглото приседне Смъртта,
към Отвърдното кротко да сбера за молитвата длани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
