Ще можеш ли?
Ще съградиш ли замъци под сребристата, бяла Луна,
ще запалиш ли с кремък и съчки звездите - брилянти космични,
ще свържеш ли в панделка нежна бризá с утринта,
та твоя да бъда, но без мислите си логични?
Ще посееш ли приливи, жадни за мойте уста,
ще поръсиш ли с миди и пясък косите ми нежни и меки,
та когато върху ми е бялото на старостта,
да ме скъташ на топло, а и навеки?
С топли длани ще погалиш ли двете ми морни очи-
слънце да има до сетния край на деня ми?
А когато при мен на леглото приседне Смъртта,
към Отвърдното кротко да сбера за молитвата длани!
© Петя Кръстева All rights reserved.
