29.05.2006 г., 21:30

Ще можеш,ли така да ме обичаш

1.1K 0 12
Ще можеш,ли така да ме обичаш
безмълвна,като нощтна тишина
и само в римите да чуваш
гласа на моята душа?


Ще можеш,ли все тъй да ме обичаш
недостижима, като несбъдната мечта,
да париш с устни само мойто име
и жаждата да те гори от самота?

Ще можеш ,ли?Ще можеш,ли Любими
в съня да ме откриваш всяка нощ,
да галиш силуета на мечтите,
когато болката те реже като с нож?

Ще можеш,ли или,ще ме отминеш
със хладен полъх в есенна тъга,
а аз единствено със твойто име
да осъмвам в свойта тишина..?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще можеш ли все тъй да ме обичаш -
    недостижима, като несбъдната мечта,
    да париш с устни само мойто име
    и жаждата да те гори от самота?

    Прекрасно е, Роси! Много, много ми хареса! Поздрав!
  • Стиховете ти са толко омайни...........
    Много е хубаво



  • Когато се разтвориш в тишината нощна,
    дори да те приемам само в рими,
    любовта ще бъде толкоз мощна,
    че мъките в разлъката ще бъдат поносими.

    Когато се превърнеш в мечта,
    която в сърцето да живее,
    дори единствено в полето на речта,
    естеството ми чрез теб ще се родее.

    Тогава любовта ни няма да е блян,
    а аз наистина ще съм любим
    и не измъчен, а засмян,
    ще отхвърля порива ти мним.

    Защо е мила, таз тревога
    в безумната, измислена раздяла?
    Нали показах ти, че мога
    душата ти от черна да направя бяла?!
  • Дамм....много е хубаво!!
  • На мен също ми харесва...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...