25.11.2009 г., 10:53

Ще опека хляб

1.1K 0 11

Колко си млада и дъхава - неопечено, крехко тесто.

Ще те посипя аз цялата с целувки от бяло брашно.

 

Ще сипвам още и още, ще заглаждам с горещи ръце,

с много обич и нужно търпение всяка гънка в твойто сърце.

 

Ако отронваш сълзи понякога, те ще падат в мойто брашно -

ще добавя и там предостатъчно, да превърна и тях на тесто.

 

И, когато си вече готова, ще запаля фурната с грях.

Аз бавно ще ставам на пепел, а ти - пълен със спомени хляб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...