Колко си млада и дъхава - неопечено, крехко тесто.
Ще те посипя аз цялата с целувки от бяло брашно.
Ще сипвам още и още, ще заглаждам с горещи ръце,
с много обич и нужно търпение всяка гънка в твойто сърце.
Ако отронваш сълзи понякога, те ще падат в мойто брашно -
ще добавя и там предостатъчно, да превърна и тях на тесто.
И, когато си вече готова, ще запаля фурната с грях.
Аз бавно ще ставам на пепел, а ти - пълен със спомени хляб.