Колко си млада и дъхава - неопечено, крехко тесто.
Ще те посипя аз цялата с целувки от бяло брашно.
Ще сипвам още и още, ще заглаждам с горещи ръце,
с много обич и нужно търпение всяка гънка в твойто сърце.
Ако отронваш сълзи понякога, те ще падат в мойто брашно -
ще добавя и там предостатъчно, да превърна и тях на тесто.
И, когато си вече готова, ще запаля фурната с грях.
Аз бавно ще ставам на пепел, а ти - пълен със спомени хляб.
© Ники All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
