Ще остана ли жив? И доколко?
Топла, смугла, красива. Цъфтящи липи –
и звездите са толкова близо.
Тази влюбена нощ няма как да заспи –
от косите си шие му риза.
А в очите ѝ дави се Месецът млад
и смалява до ручей пороя:
Аз в нозете полагам ти целия свят,
но си негова, ах, да си моя!
Сънен славей пропява, пред ранни зори,
тихо, гърлено тя тананика.
Чака лудият вятър, ще чака дори
три недели. Да дойде мръсникът.
Ще ухае на дявол го знае коя –
с от целувки подутите устни.
Тя си мисли, но си знам, че не ще устоя...
Щом докосне ме с пръсти изкусни...
Всеки влюбен обречен е, знае и сам,
но замайва го сладката болка.
И не пита: Кому ли сърцето ще дам?
Ще остана ли жив? И доколко?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
