Ще останеш ли с мен за цял живот?
Попитах, гледах в очите,
но отговор така и не дойде.
Бях готова да повярвам... заселих се
напред със протегнати ръце...
И се сблъсках с нищото...
Задъхано броях минутите.
Очите ми мигаха влюбени.
Какво те спря? Защо не отговори?
Мълчание бе те обсебило.
И туй то.
Но аз се усмихвах, макар и през сълзи.
Чаках отговор, или присъда.
Иронизирах болката си умело,
но нямам отговор и досега...
А въпросът ми беше простичък,
като всички "трудни" от тях.
Отговор чаках озъбена,
питах те: Ще останеш ли с мен за цял живот?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
