Ще оставя очите си в твоите....
На Моето Слънце
Ще изплача това, което съм искала,
свита в зародиш, пазейки своята тайна.
Следите от моите стъпки
ще избуят, скрити в треви.
Ше увехнат листиЦата,
разпилени по пода - мускус от телата ни!
В сърцето си ще усещам
басА на китарата!...
И няма да спя на ръката ти
вместо възглавница,
и да разказвам, събудена
в самодивското утро,
за момичето,
което вървеше все срещу вятъра.
Приласкала те в скута си,
ще запея,
за да разцъфнат кокичета,
напоени в нежността на моите вени.
Ще разтръсна коси,
измити в дъжда
и по платното на залеза
ще полепнат води
в пролетна захарност!
Ще е тихо взривяване!...
И късно,
късно, преди мръкнало,
неделята ще ме подкани да тръгвам!...
Аз, забравила очите си в твоите,
и ще заситня след птичето
на юг, към дома, търсейки това,
което съм искала!!!
12. 03. 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
