Ще оставя очите си в твоите....
На Моето Слънце
Ще изплача това, което съм искала,
свита в зародиш, пазейки своята тайна.
Следите от моите стъпки
ще избуят, скрити в треви.
Ше увехнат листиЦата,
разпилени по пода - мускус от телата ни!
В сърцето си ще усещам
басА на китарата!...
И няма да спя на ръката ти
вместо възглавница,
и да разказвам, събудена
в самодивското утро,
за момичето,
което вървеше все срещу вятъра.
Приласкала те в скута си,
ще запея,
за да разцъфнат кокичета,
напоени в нежността на моите вени.
Ще разтръсна коси,
измити в дъжда
и по платното на залеза
ще полепнат води
в пролетна захарност!
Ще е тихо взривяване!...
И късно,
късно, преди мръкнало,
неделята ще ме подкани да тръгвам!...
Аз, забравила очите си в твоите,
и ще заситня след птичето
на юг, към дома, търсейки това,
което съм искала!!!
12. 03. 2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
