Като ситна роса. Като дъжд. Като буйна река...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта,
всяка среща оставя в сърцето ми белег от радост.
Във минути тревожни ще тръгвам със поглед натам,
ще отпивам от спомена глътка живителна сладост.