Ще отпивам от спомена
Като ситна роса. Като дъжд. Като буйна река...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта,
всяка среща оставя в сърцето ми белег от радост.
Във минути тревожни ще тръгвам със поглед натам,
ще отпивам от спомена глътка живителна сладост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Браво!
