Ще пазиш чисти пътеки, показани
Виждам, че ти си добър и грамотен -
на живота сегашен участник:
млад си, но също така и самотен
и признаваш, че бил си нещастник.
Но запазил си пак смелостта,
чрез изказ откровен и логичен,
да издигнеш в днешния ден гордостта
като свой патент, запазен - изричен.
Нека тогава, без излишен претекст,
да издигнем гласа си, но властно,
за да навлезем в нраствен контекст,
а пък това не е безпристрастно.
Нещо у тебе, навярно умряло,
пътя изминат навек ще запомни,
за да разцъфне цветче закопняло
в пътеките дейни и скромни.
И гордостта ти - направо огниво,
ще отхвърли настроение вяло,
ще почувстваш в гърдите си живо,
огнедишащо чувство, но цяло!
И тогава не ще да се чудиш -
навярно в очите ще бликнат сълзи
и други тогава ще почнеш да будиш,
че сянка коварна не ще да пълзи.
Така през живота добро ще пренасяш,
ще спираш пред хора премазани -
обиди, неправди дори ще понасяш,
ще пазиш чисти пътеки, показани
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
