На вратата ще почукам три пъти.
Макар да знам, че е отворено.
Звездите виждаш ли в очите ми?
Няма как да е престорено.
Към тебе ти ще ме придърпаш.
Целуваш моето лице.
Гледаш ме... дори не мърдаш.
- Щастлив съм - казваш - че дойде.
На масата - бутилка вино.
Кристални чаши и мезе.
И всичко сякаш е на кино.
Таванът в стаята - небе.
До тебе бавничко присядам.
Замърквам в твоето сърце.
Душата си на тебе давам.
Прави я твоя - векове...
© Виолета Всички права запазени