13.03.2009 г., 8:20

Ще помахам

863 0 9

Ще мине покрай мене живият,
забързан тропот на обуща.
А аз наблизичко, под сивата
земя
утихнало ще слушам.

Не ще позная гласовете им,
но песента им ще позная.
При тях, при живите, при светлото
като трева ще прокопая.

Към слънцето им ще погледам и
с ръце, полюшвани от вятъра,
във чест на нечия победа
след тях зелено ще помахам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • как беше - ще миришем лайкучката откъм корена...

    тук има развитие, и то с позитивизъм - трева!

    всичко живо е трева, сега е сезон за припомняне

    а пък дърветата, ехе - те са светци!
  • !!!
  • натъжаваш, човеко....!
    има още хляб в нас...!
    ще дойде време всички да махаме...
    но засега сме тук...!
    радвай се на живота!!!!
    поздрави !!!
  • Райсън...как се чете това...без сълзи...
  • Красиво пишеш! Но тъжни са тези струни на душата ти... Не позволявай тъгата да вземе превес! Бъди! Каквото и да напишеш - хубаво е!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...