13 мар. 2009 г., 08:20

Ще помахам

870 0 9

Ще мине покрай мене живият,
забързан тропот на обуща.
А аз наблизичко, под сивата
земя
утихнало ще слушам.

Не ще позная гласовете им,
но песента им ще позная.
При тях, при живите, при светлото
като трева ще прокопая.

Към слънцето им ще погледам и
с ръце, полюшвани от вятъра,
във чест на нечия победа
след тях зелено ще помахам.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • как беше - ще миришем лайкучката откъм корена...

    тук има развитие, и то с позитивизъм - трева!

    всичко живо е трева, сега е сезон за припомняне

    а пък дърветата, ехе - те са светци!
  • !!!
  • натъжаваш, човеко....!
    има още хляб в нас...!
    ще дойде време всички да махаме...
    но засега сме тук...!
    радвай се на живота!!!!
    поздрави !!!
  • Райсън...как се чете това...без сълзи...
  • Красиво пишеш! Но тъжни са тези струни на душата ти... Не позволявай тъгата да вземе превес! Бъди! Каквото и да напишеш - хубаво е!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....