Mar 13, 2009, 8:20 AM

Ще помахам

Poetry » Other

864 0 9

Ще мине покрай мене живият,
забързан тропот на обуща.
А аз наблизичко, под сивата
земя
утихнало ще слушам.

Не ще позная гласовете им,
но песента им ще позная.
При тях, при живите, при светлото
като трева ще прокопая.

Към слънцето им ще погледам и
с ръце, полюшвани от вятъра,
във чест на нечия победа
след тях зелено ще помахам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Marrta (Дора)

как беше - ще миришем лайкучката откъм корена...

тук има развитие, и то с позитивизъм - трева!

всичко живо е трева, сега е сезон за припомняне

а пък дърветата, ехе - те са светци!

2009-03-13T22:18:16+02:00
voda (Елица Ангелова)

!!!

2009-03-13T19:08:14+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

натъжаваш, човеко....!
има още хляб в нас...!
ще дойде време всички да махаме...
но засега сме тук...!
радвай се на живота!!!!
поздрави !!!

2009-03-13T19:00:02+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Райсън...как се чете това...без сълзи...

2009-03-13T15:25:43+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

Красиво пишеш! Но тъжни са тези струни на душата ти... Не позволявай тъгата да вземе превес! Бъди! Каквото и да напишеш - хубаво е!

2009-03-13T12:24:38+02:00