Mar 13, 2009, 8:20 AM

Ще помахам 

  Poetry » Other
732 0 9

Ще мине покрай мене живият,
забързан тропот на обуща.
А аз наблизичко, под сивата
земя
утихнало ще слушам.

Не ще позная гласовете им,
но песента им ще позная.
При тях, при живите, при светлото
като трева ще прокопая.

Към слънцето им ще погледам и
с ръце, полюшвани от вятъра,
във чест на нечия победа
след тях зелено ще помахам.

 

 

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • как беше - ще миришем лайкучката откъм корена...

    тук има развитие, и то с позитивизъм - трева!

    всичко живо е трева, сега е сезон за припомняне

    а пък дърветата, ехе - те са светци!
  • !!!
  • натъжаваш, човеко....!
    има още хляб в нас...!
    ще дойде време всички да махаме...
    но засега сме тук...!
    радвай се на живота!!!!
    поздрави !!!
  • Райсън...как се чете това...без сълзи...
  • Красиво пишеш! Но тъжни са тези струни на душата ти... Не позволявай тъгата да вземе превес! Бъди! Каквото и да напишеш - хубаво е!
  • И тревата е създание! И така се живее!Стихът ти прегръщам. Само който най-близък е губил ще разбере, че единствено тъй се завръщаме...
  • Натъжи ме!
    Явно, тъгата в тебе е взела превес, но защо?!

    Моля те, усмихни се!
    Пишеш толкова хубаво!!!
  • Хубаво, макар тъжно...
    Привет от мен!
  • Райчо, защо така тъжно напоследък? Тежат стиховете ти! И са хубави! Много хубави!
Random works
: ??:??