Ще мине покрай мене живият,
забързан тропот на обуща.
А аз наблизичко, под сивата
земя
утихнало ще слушам.
Не ще позная гласовете им,
но песента им ще позная.
При тях, при живите, при светлото
като трева ще прокопая.
Към слънцето им ще погледам и
с ръце, полюшвани от вятъра,
във чест на нечия победа
след тях зелено ще помахам.
© Райчо Русев All rights reserved.
тук има развитие, и то с позитивизъм - трева!
всичко живо е трева, сега е сезон за припомняне
а пък дърветата, ехе - те са светци!