Ще преживея
Запалих свещ, в очакване на теб,
на масата, приготвена за двама.
Извиках и на разговор експерт,
търпението – знам, че е голямо.
Не исках музикален фон –
така ми стигаше гласът ти в мен,
с любимите ми тембър, тон –
останали от "онзи" ден.
Удобно седнах, в пламъка се взрях
и времето се сля със хоризонта –
безкрайна ивица незнаен бряг
бяха очите ми, с вълни бездомни.
Сълзи без прùстана на твоите пръсти
изгубиха се в пропастта на тишината.
Търпението – и то забърза се към къщи,
остана нищото да ме поглъща в мрака.
Свещта угасна. Нова ти запалих.
След нея още колко, нямам спомен.
От масата олтар за теб направих –
така изпращат се любимите на помен.
След туй разчистих – стаята, душата си.
И спрях да чакам призраци, не го умея.
Ще дойде някой със сърце в ръцете си,
пак влюбена ще съм…
а другото ще преживея.
02/04/2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
