Какво е най-дълбоката река, щом
преплувам я със вързани ръце,
до моята любима за да стигна
и да спечеля нейното сърце.
Какво е най-високият хълм, ако
не изкача го с вързани крака,
това момиче нежно да прегърна
и да целуна нейната ръка.
Какво е най-голямата пустиня, ако
не извървя я с вързани очи,
при теб да дойда, мила моя,
да ни огреят летните лъчи.
И ни превръзки, ни окови,
ще сложат кръст на моите мечти,
да те залюбя нежно, да повторя
обичта към теб, що все ехти...
© Кирил Ганчев Всички права запазени