16.04.2011 г., 21:37

Ще премина

1.1K 0 0

Какво е най-дълбоката река, щом

преплувам я със вързани ръце,

до моята любима за да стигна

и да спечеля нейното сърце.

 

Какво е най-високият хълм, ако

не изкача го с вързани крака,

това момиче нежно да прегърна

и да целуна нейната ръка.

 

Какво е най-голямата пустиня, ако

не извървя я с вързани очи,

при теб да дойда, мила моя,

 да ни огреят летните лъчи.

 

И ни превръзки, ни окови,

ще сложат кръст на моите мечти,

да те залюбя нежно, да повторя

обичта към теб, що все ехти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...