Ще продължавам
Вървя през тъмни коридори,
търся нейде светлина,
но нищо не откривам
само мрак и тишина.
Себе си сама не виждам.
Коя съм, даже и не знам.
Все търся нещо, но нищо
не намирам, къде е пътят,
вече нищо не разбирам.
Може би съм призрак,
в тялото заключен или
просто тяло без душа.
Плача, но нищо не потича,
не капва и една сълза.
Казвам нещо, но без глас,
как сама над себе си изгубих
власт. Жива съм и мъртва ,
пътница без време, но пак
вървя макар и в този късен час.
Как сама дотук аз стигнах,
какво ли и постигнах.
Нищичко не мога и да дам,
но ако сама не си помогна,
няма кой, това добре го знам.
Каквото и да става, не бива
никой сам да се предава,
пътят винаги е нейде там.
Жива или мъртва, няма да
се спирам. Човекът е човек
когато търси, светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
