Violet_86 (Виолета)
216 4753
5.04.2017 г., 12:59 ч.

Ще продължавам 

  Поезия » Философска
467 6 15

Вървя през тъмни коридори, 
търся нейде светлина, 
но нищо не откривам 
само мрак и тишина. 

 

Себе си сама не виждам. 
Коя съм, даже и не знам. 
Все търся нещо, но нищо 
не намирам, къде е пътят,
вече нищо не разбирам. 

 

Може би съм призрак, 
в тялото заключен или 
просто тяло без душа. 
Плача, но нищо не потича, 
не капва и една сълза. 

 

Казвам нещо, но без глас, 
как  сама над себе си изгубих 
власт. Жива съм и мъртва , 
пътница без време, но пак 
вървя макар и в този късен час. 

 

Как сама дотук аз стигнах, 
какво ли и постигнах. 
Нищичко не мога и да дам, 
но ако сама не си помогна, 
няма кой, това добре го знам. 

 

Каквото и да става, не бива 
никой сам да се предава, 
пътят винаги е нейде там. 
Жива или мъртва, няма да 
се спирам. Човекът е човек 
когато търси, светлина.
 

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??