... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня.
А ти мълчи. Заслушай се във трепета
на Думите, побягнали панически.
Във колапса на дните Лунно светиш,
а фазите са образи. Оптически.
И всеки ден отглеждам върхове,
в Небето ти да мога да се вдигна.
От Думите - отсееш ли ми две - ...