... ще прошепна...
1.2K
0
33
... ще прошепна...
Пропъждам ги, но бързо ме догонват
въпросите. И смисълът аморфен.
И пак несъществуващите слонове
опитват се да ме гасят. От огъня.
А ти мълчи. Заслушай се във трепета
на Думите, побягнали панически.
Във колапса на дните Лунно светиш,
а фазите са образи. Оптически.
И всеки ден отглеждам върхове,
в Небето ти да мога да се вдигна.
От Думите - отсееш ли ми две -
тогаз на пръсти само ще го стигна.
Но няма да ти пиша, че ми липсваш,
даже и не искам да го знаеш.
Само в някакъв безлунен пристъп
ще прошепна колко те желая.
© Таня Георгиева All rights reserved.
