14.05.2014 г., 21:18

Ще се изтръгна ли...?

799 2 6

Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън
със по-реални очертания.
Очи, които не намират отговор
сред погледи, замлъкнали отдавна.
Ще се изтръгна ли по онзи дълъг лъч,
изпратен от пустините на залеза...?
От черното е оредяла същността.
Над мене ужасено се затваря
огромното Око на мисълта!
По склоновете му от бръчки
невидима ръка гаси
недозасъхналата лава...
И цветовете потъмняват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Блгодаря ти за посещението, Анна!

    Сърдечен поздрав от мен!
  • Благодаря ти, Елица! Много ми хареса стихотворния ти коментар, както и всичко казано от теб.

    Сърдечен поздрав: Младен Мисана
  • Още природната картина в началото ни подготвя да приемем тъжната оценка на един живот - като безсмислен.
    Но,колкото очите да не намират отговор, в самото търсене има смисъл -
    така, както пътят към целта сам по себе си е стойностен, независимо дали ще я постигнеш.

    Винаги провокираш размисли, Мисана.
    Поздрав!

    ***
    Когато отговори не намирам -
    ни в близките, ни в чуждите очи,
    издигам поглед към Небето синьо
    и знам, че то не може да мълчи.

    Със слънце или с облаци дъждовни,
    до мен изпраща радост и тъга.
    И "Вчера"отшумява като спомен,
    а "Утре" ми е на една ръка...

    В съня ми слизат залезни пустини -
    обричат моя ден на самота.
    Но с изгрева съм пак онази, силната -
    повярвала във тези Небеса.

    Благодаря, Поете!
  • Мерси Санвали! Трогнат съм от посещението ти. Много си млада още. Къпеш се в светлина. На твоята възраст си още твърде далеч от потъмняването.
    И остани по-дълго така. Пожелавам ти го от сърце!: Мисана

    Благодаря за посещението и вниманието, Виолета!
    Сърдечен поздрав от мен!: Мисана
  • "Няма сън със по-реални очертания."..."От черното е оредяла същността" Дано е само сън!Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...