Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън
със по-реални очертания.
Очи, които не намират отговор
сред погледи, замлъкнали отдавна.
Ще се изтръгна ли по онзи дълъг лъч,
изпратен от пустините на залеза...?
От черното е оредяла същността.
Над мене ужасено се затваря
огромното Око на мисълта!
По склоновете му от бръчки
невидима ръка гаси
недозасъхналата лава...
И цветовете потъмняват.
© Младен Мисана All rights reserved.
Сърдечен поздрав от мен!