Patrizzia (Надежда Ангелова)
2254 18486
12.01.2023 г., 10:06 ч.  

Ще се налудуваме поне... 

  Поезия » Друга
230 4 5

Ветре, ветре, как не се наплака? Хайде да играем с теб на ръб
виж – на двора зимата ни чака,  кална, тъжна... Писна ми от скръб.
Вързах си косата на опашка, топка взех и идвам, хей сега,
почне ли играта вън  юнашка, помен не остава от тъга.

 

Котката пристъпва предпазлива, край комина тихо лази дим,
врабчо се присмива: — "Не отивай! Тук се свий до мен, да помълчим!"
Да ти кажа писна ми! До гуша да съм стара вече ми дойде!
Вече няма никого да слушам! Тръгвай! Все едно е накъде...

 

Да се смее, който както иска! Вече хич не искам и да знам!
Край реката, ей я де е, близко чакам те! И кънки ще ти дам.
Ролкови, че сняг така и няма. А ако обелим колене,
ще поплачем тихичко, пред мама... Ще се налудуваме поне...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??