марси (Мери Добрева)
126 104
19.04.2007 г., 23:26 ч.

Ще се науча 

  Поезия
576 0 5
Ще се науча да съм кротка и смирена,
в дома предутринен да те очаквам.
Роса
напита в лунното на шепота
очите ми са -
и не плача.
Ще се науча
в нямото на устните
свенливо неизречено "обичам те"
да приютя,
и сладкото на чувствата
с дъха си да приспивам
по гърдите ти.
И много пъти в мене да те пусна
дълбоко
до душата,
вместо вятър.
Навярно...
ще се науча.
Ала нощем дивото
на рамото ми голо ще поляга,
и ще пришивам кръпките в крилете,
и пътя непроходен ще ме вика...
под камък скрита
самодивска риза
и нестинарско парване в нозете.
Ще се науча...
ала ти пази ме.
Повикат ли ме в тъмното звездите
след вятъра неверник
ще избягам.

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!!!
    Всички са такива!
    Поздрави и благодарности!
  • "Ще се науча
    в нямото на устните
    свенливо неизречено "обичам те"
    да приютя,
    и сладкото на чувствата
    с дъха си да приспивам
    по гърдите ти."

    Чудесен стих!!! Поздрави!!!
  • Вълшебство и още нещо...хареса ми!
  • нестинарка-самодива-вълшебна си, Марси!
  • ПРЕКРАСЕН СТИХ!
Предложения
: ??:??