Ще се събудя някой ден
Ще се събудя някой ден.
Навярно облаци ще тегнат
от липсата, която ми горчи,
във най-дъждовна неделя.
Зад тюлено перде с мъгли
със капки, спиращи дъха ми,
и моят сън ще отзвучи
за слънчевата ти постеля.
Ще трепнат клепките, за миг
съзрели светлина зад процеп,
като видение за две очи,
ала светкавица ще зърнат.
Като пенлива, влюбена вълна
ще се ослушвам за звънене,
а гръмотевица ще дерне тишина,
след теб която няма да прогледне.
Събудих се в прегръдките, които
жадувах в трепетност и дълго чаках.
Но нещо липсваше, или защото
бях сътворила образ, в който липсвах.
Ти беше себе си, до болка истински,
а аз си ходех в сън - несвястна.
Тъй стъпвам по водата с вярата,
която съм отгледала във гола пазва.
И не потъвам, а приела същината ти,
аз плувам във водите ненапити.
Дарувам себе си, а във очите ти
звездите все така са примамливи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
