Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.
Ще ме дочакаш. Преспите от грях
да срещнат огледално ледовете ти,
да се превърнат в тих, лавинен прах
под ласкавата длан на ветровете.
Ще дойда пак. Жестокия закон
да разпозная в стръмните ти хребети,
да сторя за душата си подслон,
без страшната илюзия за време.
И сините, дълбоки небеса
да разширят дъха на хоризонта –
със себе си простор да отнеса –
безкраен, необятен и огромен.
Когато и да дойда, ще си тук.
Дори и в шепа пръст да се превърна,
през смъртния портал, като през звук,
ще мина. За да мога да се върна.
© Вики Всички права запазени