26 mar 2019, 9:44

Ще се върна

  Poesía
931 5 14

Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.

Ще ме дочакаш. Преспите от грях
да срещнат огледално ледовете ти,
да се превърнат в тих, лавинен прах
под ласкавата длан на ветровете.

Ще дойда пак. Жестокия закон
да разпозная в стръмните ти хребети,
да сторя за душата си подслон,
без страшната илюзия за време.

И сините, дълбоки небеса
да разширят дъха на хоризонта –  
със себе си простор да отнеса –  
безкраен, необятен и огромен.

Когато и да дойда, ще си тук.
Дори и в шепа пръст да се превърна,
през смъртния портал, като през звук,
ще мина. За да мога да се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...