26 мар. 2019 г., 09:44

Ще се върна

924 5 14

Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.

Ще ме дочакаш. Преспите от грях
да срещнат огледално ледовете ти,
да се превърнат в тих, лавинен прах
под ласкавата длан на ветровете.

Ще дойда пак. Жестокия закон
да разпозная в стръмните ти хребети,
да сторя за душата си подслон,
без страшната илюзия за време.

И сините, дълбоки небеса
да разширят дъха на хоризонта –  
със себе си простор да отнеса –  
безкраен, необятен и огромен.

Когато и да дойда, ще си тук.
Дори и в шепа пръст да се превърна,
през смъртния портал, като през звук,
ще мина. За да мога да се върна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...