Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.
Ще ме дочакаш. Преспите от грях
да срещнат огледално ледовете ти,
да се превърнат в тих, лавинен прах
под ласкавата длан на ветровете.
Ще дойда пак. Жестокия закон
да разпозная в стръмните ти хребети,
да сторя за душата си подслон,
без страшната илюзия за време. ...