Mar 26, 2019, 9:44 AM

Ще се върна

  Poetry
934 5 14

Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.

Ще ме дочакаш. Преспите от грях
да срещнат огледално ледовете ти,
да се превърнат в тих, лавинен прах
под ласкавата длан на ветровете.

Ще дойда пак. Жестокия закон
да разпозная в стръмните ти хребети,
да сторя за душата си подслон,
без страшната илюзия за време.

И сините, дълбоки небеса
да разширят дъха на хоризонта –  
със себе си простор да отнеса –  
безкраен, необятен и огромен.

Когато и да дойда, ще си тук.
Дори и в шепа пръст да се превърна,
през смъртния портал, като през звук,
ще мина. За да мога да се върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....