25.09.2009 г., 19:49

Ще се завръщаш

738 0 4

Ще се завръщаш

Ще съм сянка по стъклото,
измислена от твоето „завинаги”.
Там, точно между злото и доброто,
аз ще броя на пръсти твойте „Липсваш ми”.

Писмата ти наново ще чета,
макар и да ги зная наизуст.
И ще се боря със страха,
че ще забравя сладкия ти вкус.

А ти ще се завръщаш всеки път,
щом аз те пазя още във сърцето си.
Наистина е по-красив светът,
когато са съдбите ни преплетени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно съм изненадана! Пишеш изключително добре за възрастта си!
    Браво!!!
  • Защо ми е реалността, в която
    те няма теб и общият ни свят?
    Ще си живея в моите мечти от злато,
    Макар за тебе да съм вече непознат.
    ...
    Просто ми уцели настроението с това стихче!
    Поздрави! =)

  • 14, 15... Пишеш красиво. ПОздрав
  • Прочетох и други твои и се замислям на 14-те ти години.Нещо не ми пасват на тематиката и стила.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...