Ще се завръщаш
Ще съм сянка по стъклото,
измислена от твоето „завинаги”.
Там, точно между злото и доброто,
аз ще броя на пръсти твойте „Липсваш ми”.
Писмата ти наново ще чета,
макар и да ги зная наизуст.
И ще се боря със страха,
че ще забравя сладкия ти вкус.
А ти ще се завръщаш всеки път,
щом аз те пазя още във сърцето си.
Наистина е по-красив светът,
когато са съдбите ни преплетени.
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
