25 сент. 2009 г., 19:49

Ще се завръщаш

739 0 4

Ще се завръщаш

Ще съм сянка по стъклото,
измислена от твоето „завинаги”.
Там, точно между злото и доброто,
аз ще броя на пръсти твойте „Липсваш ми”.

Писмата ти наново ще чета,
макар и да ги зная наизуст.
И ще се боря със страха,
че ще забравя сладкия ти вкус.

А ти ще се завръщаш всеки път,
щом аз те пазя още във сърцето си.
Наистина е по-красив светът,
когато са съдбите ни преплетени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятно съм изненадана! Пишеш изключително добре за възрастта си!
    Браво!!!
  • Защо ми е реалността, в която
    те няма теб и общият ни свят?
    Ще си живея в моите мечти от злато,
    Макар за тебе да съм вече непознат.
    ...
    Просто ми уцели настроението с това стихче!
    Поздрави! =)

  • 14, 15... Пишеш красиво. ПОздрав
  • Прочетох и други твои и се замислям на 14-те ти години.Нещо не ми пасват на тематиката и стила.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...