27.06.2023 г., 16:53

Ще си ида с песен

832 3 3

И мен ще ме отмие някой ден

априлски дъжд от белите прозорци,

ще ме разнасят майски ветрове

навярно в малки улички крайморски.

 

Не ме е страх, ще дойде онзи час,

когато ще се върна във недрата

на космоса, от който долетях,

а тялото ми ще лежи в земята,

 

и аз ще бъда спомен за света -

навярно мимолетен, бил и тъжен.

Дали ще ме запази песента?

Не знам. Но пея. Друго нямам всъщност.

 

Така че някой ден, когато аз

отправя се на път безкрай далечен,

тогава пейте! Пейте с пълен глас!

Аз си мечтая

да си ида с песен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...