Ще си ида с песен
И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час,
когато ще се върна във недрата
на космоса, от който долетях,
а тялото ми ще лежи в земята,
и аз ще бъда спомен за света -
навярно мимолетен, бил и тъжен.
Дали ще ме запази песента?
Не знам. Но пея. Друго нямам всъщност.
Така че някой ден, когато аз
отправя се на път безкрай далечен,
тогава пейте! Пейте с пълен глас!
Аз си мечтая
да си ида с песен!
© Любимата All rights reserved.
