18.03.2017 г., 11:59  

Ще си остана твоя дъщеря

846 7 23

 

Ще те наричам "Татко", до последния си миг,

аз знам, ти винаги ме чакаш!

Усмихваш се, посрещаш ме щастлив,

дори до вчера тихо да си плакал!

 

Родителите, казват, не избираш,

но аз избрах си днес, да те обичам, 

дори понякога да знам, не ме разбираш,

от своя дълг към теб, не се отричам!

 

Ще си остана твоя дъщеря -

в сълзи, усмивки и страдания!

Ръката ти, във своята държа

макар, че ни разделя разстояние!

 

/ На моя баща, който днес има рожден ден! /

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доче, Ирина, благодаря ви, мили момичета!
  • Цял ден те чета,Руми.Не мога да си простя,че съм те пропуснала!Макар,че всички стихове са ти много силни,избрах това и ще коментирам общо,защото ако е след всяко-редактора ли или някакъв шеф ще ми пише"нямате право на много коментари наведнъж,редактирайте го-а аз не знам как.Затова ще опиша всичко,което предизвика творчеството ти наведнъж.Толкова чувства,в малък обем,толкова съдържание,толкова искреност и такава тъга лъха от всякъде!!!Улових се,че тактувам с крак или ръка,когато ги чета-толкова са перфектни!Възхищавам ти се ,Руми!Нали прочете в последния ми стих,че имам "графа велики" и" графа най-любими",когато оценявам.Сега отварям нова-"графа отскоро,но голяма приятелка".До сега съм имала няколко фаворити,но осъзнавам,че нито веднъж не са ме оценявали или чели...Ето това е голямата оценка,че те са винаги при теб!Гордея се зарад теб,Руми!Чета и ми пърха душата,чета и се чудя с достатъчно думи ли те оценявам...Чета и не искам да спирам!!!
  • Прекрасно посвещение, с много любов и нежност!
  • Благодаря, Силве!
  • Много хубаво Руми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...