Mar 18, 2017, 11:59 AM  

Ще си остана твоя дъщеря

  Poetry
841 7 23

 

Ще те наричам "Татко", до последния си миг,

аз знам, ти винаги ме чакаш!

Усмихваш се, посрещаш ме щастлив,

дори до вчера тихо да си плакал!

 

Родителите, казват, не избираш,

но аз избрах си днес, да те обичам, 

дори понякога да знам, не ме разбираш,

от своя дълг към теб, не се отричам!

 

Ще си остана твоя дъщеря -

в сълзи, усмивки и страдания!

Ръката ти, във своята държа

макар, че ни разделя разстояние!

 

/ На моя баща, който днес има рожден ден! /

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доче, Ирина, благодаря ви, мили момичета!
  • Цял ден те чета,Руми.Не мога да си простя,че съм те пропуснала!Макар,че всички стихове са ти много силни,избрах това и ще коментирам общо,защото ако е след всяко-редактора ли или някакъв шеф ще ми пише"нямате право на много коментари наведнъж,редактирайте го-а аз не знам как.Затова ще опиша всичко,което предизвика творчеството ти наведнъж.Толкова чувства,в малък обем,толкова съдържание,толкова искреност и такава тъга лъха от всякъде!!!Улових се,че тактувам с крак или ръка,когато ги чета-толкова са перфектни!Възхищавам ти се ,Руми!Нали прочете в последния ми стих,че имам "графа велики" и" графа най-любими",когато оценявам.Сега отварям нова-"графа отскоро,но голяма приятелка".До сега съм имала няколко фаворити,но осъзнавам,че нито веднъж не са ме оценявали или чели...Ето това е голямата оценка,че те са винаги при теб!Гордея се зарад теб,Руми!Чета и ми пърха душата,чета и се чудя с достатъчно думи ли те оценявам...Чета и не искам да спирам!!!
  • Прекрасно посвещение, с много любов и нежност!
  • Благодаря, Силве!
  • Много хубаво Руми!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...