3.06.2011 г., 16:43

Ще си отида сама...

1.2K 0 0

Тръгвам си от теб сега,

трудно е да водя със себе си борба,

не, не съм спряла да те обичам,

просто уморих се след теб да тичам!

 

 

Няма кой да разбере това,

как се срещнаха очите ни в мига

и тези искри така запламтяха,

и в един ритъм сърцата затуптяха!

 

 

Но ти не беше сякаш готов,

своя избор промени, НЕ от любов,

хорските думи постави на преден план

и усетих как отдръпваш своята длан!

 

Върви... аз няма да те спирам,

парчетата след теб бавно ще събирам

и благодарна ще ти бъда някой ден,

че нямаше смелост да останеш до мен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...