3 июн. 2011 г., 16:43

Ще си отида сама...

1.2K 0 0

Тръгвам си от теб сега,

трудно е да водя със себе си борба,

не, не съм спряла да те обичам,

просто уморих се след теб да тичам!

 

 

Няма кой да разбере това,

как се срещнаха очите ни в мига

и тези искри така запламтяха,

и в един ритъм сърцата затуптяха!

 

 

Но ти не беше сякаш готов,

своя избор промени, НЕ от любов,

хорските думи постави на преден план

и усетих как отдръпваш своята длан!

 

Върви... аз няма да те спирам,

парчетата след теб бавно ще събирам

и благодарна ще ти бъда някой ден,

че нямаше смелост да останеш до мен!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...