3 июн. 2011 г., 16:43

Ще си отида сама...

1.2K 0 0

Тръгвам си от теб сега,

трудно е да водя със себе си борба,

не, не съм спряла да те обичам,

просто уморих се след теб да тичам!

 

 

Няма кой да разбере това,

как се срещнаха очите ни в мига

и тези искри така запламтяха,

и в един ритъм сърцата затуптяха!

 

 

Но ти не беше сякаш готов,

своя избор промени, НЕ от любов,

хорските думи постави на преден план

и усетих как отдръпваш своята длан!

 

Върви... аз няма да те спирам,

парчетата след теб бавно ще събирам

и благодарна ще ти бъда някой ден,

че нямаше смелост да останеш до мен!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....