Jun 3, 2011, 4:43 PM

Ще си отида сама...

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Тръгвам си от теб сега,

трудно е да водя със себе си борба,

не, не съм спряла да те обичам,

просто уморих се след теб да тичам!

 

 

Няма кой да разбере това,

как се срещнаха очите ни в мига

и тези искри така запламтяха,

и в един ритъм сърцата затуптяха!

 

 

Но ти не беше сякаш готов,

своя избор промени, НЕ от любов,

хорските думи постави на преден план

и усетих как отдръпваш своята длан!

 

Върви... аз няма да те спирам,

парчетата след теб бавно ще събирам

и благодарна ще ти бъда някой ден,

че нямаше смелост да останеш до мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...