...ще си отиде пролетта
Заплетени лъчите в дланите,
издигнати високо към небето,
мечти чертаят с цветовете,
които плахо шепне им сърцето.
Танцуват танца на душата
с дъгата светла на мечтата.
Отключвам се във тишината,
и чувам музика от небесата.
В очите пролетта е спряла.
От жажда пърхаща долива
думи, цвят и нежен стон.
Не искам тя да си отива!
Обляна във лъчи сияйни
жадувам обич, топлина...
Душата ми целува цветовете!
Зная, ще си отиде пролетта.
Откъсвам цветове от нея,
загнездвам я дълбоко в мен.
Когато някога си тръгне,
ще е в сърцето нежен спомен.
издигнати високо към небето,
мечти чертаят с цветовете,
които плахо шепне им сърцето.
Танцуват танца на душата
с дъгата светла на мечтата.
Отключвам се във тишината,
и чувам музика от небесата.
В очите пролетта е спряла.
От жажда пърхаща долива
думи, цвят и нежен стон.
Не искам тя да си отива!
Обляна във лъчи сияйни
жадувам обич, топлина...
Душата ми целува цветовете!
Зная, ще си отиде пролетта.
Откъсвам цветове от нея,
загнездвам я дълбоко в мен.
Когато някога си тръгне,
ще е в сърцето нежен спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
