9.04.2007 г., 12:58 ч.

...ще си отиде пролетта 

  Поезия
5.0 / 7
739 0 13
Заплетени лъчите в дланите,
издигнати високо към небето,
мечти чертаят с цветовете,
които плахо шепне им сърцето.
Танцуват танца на душата
с дъгата светла на мечтата.
Отключвам се във тишината,
и чувам музика от небесата.
В очите пролетта е спряла.
От жажда пърхаща долива
думи, цвят и нежен стон.
Не искам тя да си отива! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...
  • Като бръснач наточеният вятър, ръцете ми безмилостно прониза. А мислех да пришпоря необята, наметнал...
  • Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...

Още произведения »