Apr 9, 2007, 12:58 PM

...ще си отиде пролетта

  Poetry
829 0 13
Заплетени лъчите в дланите,
издигнати високо към небето,
мечти чертаят с цветовете,
които плахо шепне им сърцето.

Танцуват танца на душата
с дъгата светла на мечтата.
Отключвам се във тишината,
и чувам музика от небесата.

В очите пролетта е спряла.
От жажда пърхаща долива
думи, цвят и нежен стон.
Не искам тя да си отива!

Обляна във лъчи сияйни
жадувам обич, топлина...
Душата ми целува цветовете!
Зная, ще си отиде пролетта.

Откъсвам цветове от нея,
загнездвам я дълбоко в мен.
Когато някога си тръгне,
ще е в сърцето нежен спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...