Ще си отиваш
От мен ще си отиваш... и с тъжен стих
ще ме напуска бавно Любовта ми,
по малко ще умираш - със всеки щрих
ще те прогонва паметта ми.
Не може да е вечна Любовта,
щом е непогалена и неискана -
умира тя във самота,
изсъхва като цвете неполивано.
Ще угасне въгленът тлеещ,
без кислород ще се задуши,
ще се покрие обичта със пепел
и останки от умиращи мечти.
И само полъхът на пролетния вятър
ще ми спомня за мигове отминали,
за обич и размах на крилата,
че в сърцето ми си бил, и те е имало...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
