28.02.2024 г., 11:58 ч.

Ще си призная 

  Поезия
120 0 0



Повярвайте ми, доста трудно
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.

Но аз не мога да задържам
езика си и да мълча...
Дори и някой да ме върже,
пак с думи ще го поразя.

И пустото ми шесто чувство
разравя непонятността.
Животът пълни празно в пусто
и ни закача обица.

Посървам вече от мълчане!
Душата адски ме боли.
Не търся мътно оправдание.
Не чувствам никакви вини.

То, времето подрежда всичко!
Повярвайте ми - не греша.
Обичам ли, то аз обичам!
Намразя ли - е до смъртта!


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??