14.02.2018 г., 9:01

Ще си загубя ключа!

476 1 0

Когато пак неистово ми се прииска 
пред прага ми да хруска сипкав сняг, 
в стиха ти Януарски пак ще се заключа. 

На зимна птица - в писъка 
и на снежинките танцуващи в мъгла, 
на вятъра под пръстите по ледените арфи... 

и някъде в очите с пъстри пламъци 
и в ирисите - там от бряг до бряг... 
Наистина ще си загубя ключа!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Вдъхновено от вълшебните стихове на Ани: https://otkrovenia.com/bg/stihove/yanuari-se-celuva-s-ochite-mi

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...