Feb 14, 2018, 9:01 AM

Ще си загубя ключа!

Poetry » Love

474 1 0

Когато пак неистово ми се прииска
пред прага ми да хруска сипкав сняг,
в стиха ти Януарски пак ще се заключа.

На зимна птица - в писъка
и на снежинките танцуващи в мъгла,
на вятъра под пръстите по ледените арфи...

и някъде в очите с пъстри пламъци
и в ирисите - там от бряг до бряг...
Наистина ще си загубя ключа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вдъхновено от вълшебните стихове на Ани: https://otkrovenia.com/bg/stihove/yanuari-se-celuva-s-ochite-mi

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0