Ще смутя реда ти
Малко ти завиждам, че не можеш
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала.
Малко ти завиждам, че не искаш
да откъснеш, та дори за миг,
погледа си, в книгите заровен,
настойчив, не поглед – същи щик,
лъснат за поредната атака.
Но без завист плана грандиозен,
твоя ред железен ще смутя,
в мислите ти точни, сериозни,
безпорядъка на мойте ще внеса –
да спася у теб човека.
И ако не видиш зад прозореца
как небето плаче в утринта,
и не чуеш на сълзите стъпките,
бързащи по земната снага,
мога само да те съжаля.
Няма да завидя, че не смогваш
като мене без задръжки
с поглед да разтваряш ти прозорците
и под есенния дъжд
да окъпеш смел душата си.
Никак няма да завиждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
