Малко ти завиждам, че не можеш
като мен в нестихващия дъжд
да зарееш поглед през прозореца
и да се преобърне изведнъж
душата ти претръпнала.
Малко ти завиждам, че не искаш
да откъснеш, та дори за миг,
погледа си, в книгите заровен,
настойчив, не поглед – същи щик,
лъснат за поредната атака.
Но без завист плана грандиозен,
твоя ред железен ще смутя, ...